Автор: Валентин Кардамски, kritichno.bg Следвайте Гласове в Телеграм Маестро Найден Тодоров е български

Автор: Валентин Кардамски, kritichno.bg Следвайте " Гласове " в Телеграм

Маестро Найден Тодоров е български тромпетист, пианист и диригент. От сезон 2004 – 2005 година е гост-диригент на Софийска филхармония, от 2005 година е шеф на Оперно-филхармоничното сдружение в Русе, от 2017 година е шеф на Софийската филхармония,От 2017 година насам е шеф на Софийската филхармония, с която гостува на някои от най-престижните подиуми в Европа.

Найден Тодоров е работил с всички български държавни оркестри и оперни театри, както и с доста непознати оркестри, сред които Виенския симфоничен оркестър, Филхармонията на Богота – Колумбия, Оркестъра на Румънското радио и телевизия, Филхармонията на град Токио и мн. други Той си партнира с някои от най-изявените по света артисти и инструменталисти като Райна Кабаиванска, Анджела Георгиу, Соня Йончева, Веселина Кацарова, Паул Бадура Скода, Милена Моллова, Марта Аргерич, Иво Погорелич, Мария Жоао Пиреш, Патриция Копачинская, Сара Чанг, Максим Венгеров, Роберто Аланя, Роландо Вийязон, Готие Капюсон, Джошуа Бел, Рей Чен и доста други.

От 2018 година насам, като част от просветителната политика на Софийската филхармония, Найден Тодоров става водещ на предаването за класическа музика на Българската Национална Телевизия „ На концерт с Българска национална телевизия 2 “. През 2021 година издава първата си книга с разкази „ Полъх от ангели “. През 2023 година е длъжностен министър на културата във второто държавното управление на Гълъб Донев.

- Г-н Тодоров, главен акцент в работата Ви като министър на културата бе да се преборите за по-висок бюджет в бранша. Уви, стана тъкмо противоположното, след тръгването Ви от ведомството. Какви ще са резултатите?

– Резултатите ще са същите като до момента. През последните 30 години българските ръководещи систематично пренебрегваха културата, съсредоточени в желанието си да стабилизират стопанската система. Е, през днешния ден знаем всички какъв брой е нормализирана стопанската система, за сметка на това имаме и един колапс в културата, който напълно скоро може да бъде и необратим.

При това имам предвид освен изкуствата, а изобщо културата на обществото ни.

Колкото до новия бюджет, съгласно мен казусът не е в министерството на културата, а в това на финансите, което възприема средствата за просвета като непотребен разход в миг на (поредна) икономическа рецесия. И да, до момента в който е рестриктивна политиката към изкуствата, цялостната просвета на обществото също няма да върви нагоре. Да изтъквам ли Чърчил?

- До през днешния ден в България меценатството е съвсем непознато, уви. Липса на съответно законодателство или?

– Закон за меценатството, въпреки и посредствен, има у нас от 15 години, само че той самичък по себе си не е задоволителен. Факт е, че множеството хора даже не подозират за неговото битие. Факт е също, че в случай че бизнес средите у нас не припознават културата като забавен бранш, който може да носи разнообразни публични дивиденти, то няма никакво значение дали има или няма закон за меценатството. В последна сметка да си филантроп е и вътрешно чувство за потребността на културата за обществото.

- Има ли недофинансирани браншове в културата у нас, които са застрашени от закриване и кои?

– Реално сега всички браншове в културата страдат от недофинансиране. Онова, което хората не осъзнават е, че да, допустимо е и да има закриване, само че то може да бъде породено и от неналичието на фрагменти, тъй като заради извънредно ниските заплати в бранша, от ден на ден хора се отхвърлят от специалностите в тази област и у нас действително към този момент има сериозен недостиг на фрагменти в културата.

Ако политиците не виждат посоката на развиване на този развой, то това е рисково късогледство.

А в случай че е преднамерено – нещо, което не желая да си мисля, че е допустимо, то това е към този момент нещо друго и оценката на историята ще бъде много еднопосочна. Ако несъмнено до тогава останат хора, които да се интересуват от история.

Държава, която прави културата в жертва за сметка на останалите политики е обречена на?
Добре, въпреки всичко ще изтъквам Чърчил: когато по време на войната му предложили да спести от бюджета за просвета, той отказал с думите „ За какво тогава се бием “? Мога да изтъквам и досегашния министър на културата на Украйна Александър Ткаченко: „ Културата е щит на нашата еднаквост и нашите граници! “. А мога да изтъквам и Стефан Цвайг – „ Европа свършва там, където не слушат класическа музика “.

- Бяхте неотдавна в Бразилия, Австрия и Германия. Публиката по света Ви приема като дипломат на културата от България. Разкажете за концертите там?

- Хората на изкуството постоянно са посланици на своята татковина, когато гостуват по света. Затова и развитите страни поддържат изкуствата толкоз доста. Наистина лятото ми беше интензивно и бях доста благополучен от реакцията на публиката в Бразилия, Германия и Австрия. Подобни моменти ми дават увереността, че каквото и да се случва сега, класическата музика ще продължи да живее и да се развива.

- Повдигнете завесата и издайте, какво да чакаме през новия сезон на националния оркестър?

- Аз съм благополучен, че успяхме да наложим Филхармонията като оркестър, който показва най-хубавото от света на класиката – като стратегии, като солисти и като диригенти. Винаги и без изключения. През есенния полусезон в Софийската филхармония имаме две нови български министър председатели – на творби от Емил Табаков и Румен Бояджиев-син. Ще осъществим също и творби от Добринка Табакова, Димитър Ненов, Марин Големинов и Панчо Владигеров.

На 5 октомври ще представим дружно с огромния челист Готие Капюсон за първи път в България и концерта за чело на композитора на музиката на Батман, Спайдермен и други известни филми Дани Елфман, който особено ще пристигна за премиерата в София.

Ще ни гостуват и други именити реализатори като Максим Венгеров, Вадим Репин, Михаил Плетньов, Мидори, Иво Погорелич, Диана Дамрау, Шарл Дютоа, Кристоф Ешенбах, Джеймс Джъд…

Трудно ще ми бъде да ги изредя всички. Бих желал да препоръчам и концертите на Росен Миланов, Деляна Лазарова, Веско Ешкенази, Лия Петрова… Мисля, че тази есен е в действителност извънредно мощна за Софийската филхармония и се надявам концертите ни да бъдат един оазис за софийската аудитория в това тежко време на всеобщо отричане и експанзия.

- Бихте ли се върнали още веднъж в Министерството на културата и в случай че да, с какви задания?

- Не обичам да работя с хипотези. Преди време се подигравах на министрите на културата, че са „ просяците “ в държавното управление, които зависят от благоволението на министъра на финансите и след това се озовах в стола на министъра.

Принципно не изпитвам завист на министъра на културата – той е притиснат от всички страни. А и във време, в което липсват задоволителни средства даже за обикновено физическо битие на хората в бранша, всеки е тръгнал да се избавя на парче и никой не желае да разсъждава за повече от месец-два напред, по какъв начин да успееш да убедиш хората да те последват за каквато и да било дълготрайна политика?

Инфо: kritichno.bg